velizar-peevЧаст I
Историята на шоколада в България започва с Велизар Пеев. Роден през 1859 година в Чирпан, учи в Пловдив, във Военното училище в София и в Петербургската Военна академия. Оглавява Шуменския гарнизон и участва в Сръбско-българската война. При един преглед на войските полковник Велизар Пеев, командир на полка в Севлиево, възразил на невъздържана обида, отправена от Княз Фердинанд. „Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер!”  След това бил пратен в запаса. Започнал да се замисля за по-различно бъдещо развитие. Решил да отвори цех за сладкарски изделия. Тъй като не разбирал от сладкарство се отправил се към Франция, където учил една година в заводите „Сави Жан-Жан”. В началото на ХХ-ти век шоколада бил непознат за българите. Малцината, които го познавали го смятали за недостъпен лукс.  Имало и църковни служители, които го заклеймявали като дяволско изделие. Но така или иначе интереса към него растял и хората постепенно го опознавали. Случвало се Велизар Пеев  да получи писма със следната молба:  – “Ако шоколадът е течност, пратете ни една бутилка, да го опитаме”. В началото определени дами и господа дебатирали помежду си дали се яде с “лъскавата хартишка” и търсели от фабриката инструкции за консумация му…

Велизар Пеев решил да рискува, заложил къщата си и основал първия в България сладкарски цех, където освен познатите дотогава локуми и вафли произвеждал и шоколад. Тъй като в България по това време нямало шоколатиери  Велизар довел със себе си при завръщането си от Франция двадесет работника начело с майстора -сладкар Коломбо.

В началото шоколадът бил странен за българския вкус, но постепенно все повече се харесвал и започнало масово търсене. За да поеме нарастващите поръчки Пеев построил четириетажна фабрика на ул. „Екзарх Йосиф”. Вътре на 2000 кв.м и модерно оборудвани машини работели 250 работника. Продуктите, които предлагал били  шоколадови бонбони, бисквити, какао, кексове и пудинг на прах. Скоро станал придворен доставчик. За една от специални придворни поръчки била създадена бонбониера в луксозна дървена кутия “Царска”. В дома на наследниците му все още се пази една тях. На приемите по Фердинандово време на гостите се поднасяли български шоколадови бонбони. Изненадани от хубавия вкус и показвайки своята неосведоменост, гостите питали дали не са италиански, френски или австрийски.

В своята работа шоколатиерът разчитал най-много на двамата си сина: Велизар и Боян. С тях той поддържал много интересни взаимоотношения. По време на контактите у тях не се отваряла нито дума за работата. Това било времето за семейни разговори. За бизнес делата във фабриката бащата Велизар Пеев пращал официални писма до синовете си, в които подробно давал своите съвети. Едно от първите му писма с указания към Велизар съдържал безценен съвет за отношенията собственик – работник: “Помагай им, защото те също са човеци и се нуждаят от добри обноски”.

Когато Пеев-младши поел фабриката от баща си я превърнал в модерно и много перспективно предприятие. През 1922 г. Пеев изнесъл производството в Своге, където построил нова, по-голяма фабрика, която функционира и до днес. Фабриката била със затворен цикъл и със собствена хидроелектроцентрала. От нея безплатно черпела ток дори градската гара. В Своге били построени и фабрики за спомагателни производства – за нишесте и глюкоза, за карбамид, за масла, ацетон и катран. Поддържани били и връзки за доставка на какао с Холандия, машини се купували от Германия, Италия и Австрия. Почти до края на 80-те години на миналия век в завод “Република” в Своге работели италианските машини “Марели” и германските “АЕГ”. Партньори на Пеев били много сериозни и с влияние хора. Във фабриката работели над 400 души, главно от Своге и от околните села, но имало и такива, които всеки ден пътували от столицата до малкия балкански град.
Шоколадовите изделия на фабриката на Пеев печелят първи места на международните панаири в Швейцария, Франция и Германия. В 1947 година шоколадовите фабрики са национализирани.