Може да се каже, че шоколадът и сладоледът са връстници. И двете изкушения се раждат хилядолетия преди Христа и през годините се превръщат в едни от най-предпочитаните десерти по света. За разлика от шоколада, чиято родина е Южна Америка, сладоледът произлиза от Китай.

Ice cream fruits-Cap-Betty

Преди 5000 години подчинени на китайските императори носели сняг и лед от планините, смесвали ги и добавяли портокали, лимони, от нар, мед и вино. Поднасяли сместа на господарите си като десерт. Само отбрани личности имали правото да ѝ се наслаждават – императорът, неговото семейство и най-близките им подчинени. Рецептите за приготвяне на сладолед се пазели ревностно в тайна до 11 век. Тогава в  канонически сборник с древни песни “Ши-кинг” се появили първите инструкции за приготовление на сладолед.

Китай има търговски отношения с арабските държави, благодарение на което арабите научили как да  смесват плодови сиропи със сняг. Те от своя страна разпространили рецептата сред венецианците. По-късно и сред римляните.

Намерени документи от времето на Александър Македонски твърдят, че когато владетелят започвал  обсада на градовете, усилено търсел начин да се разхлади. Затова изпращал робите си да му донесат сняг от близките планини. В него те замразявали ягоди и вода и добавяли, плодове, вино, мед и мляко.

Римските хроники разказват как през 62 г. от н.е.  император Нерон пращал робите си в планините, за да донесат сняг и лед, в които готвачите слагали нектар, плодове и мед. Императорът много обичал десерта и консумирал големи количества от него. Изкушен от желанието си да удължи удоволствието, наредил да се построят специални студени стаи под императорския си дворец, където снега се съхранявал за по-дълго.

 

250px-Marco_Polo_-_costume_tartareВ Европа замразения десерт донася италианският пътешественик Марко Поло  през 13 век.  По време на пътешествие в  Китай монголски хан го почерпил с плодов сладолед. Една от версиите, достигнали до нас е, че италианецът бил така възхитен, че ханът с удоволствие споделил рецептата за приготвянето му. Тя напомняла на Марко за популярния в родината му шербет. Друга версия разказва как ханът отказал да даде рецептата и Марко  я откраднал. По един или друг начин Марко донесъл сладоледа в родината си и го представил на аристократите, които се влюбили в него. По примера на монасите в Испания, които ревностно пазели тайната на шоколада, придворните готвачи в Италия  давали обет за мълчание за всичко, свързано с приготвянето му.

През 1533 г  дъщерята на италиански херцог, Мария Медичи става кралица на Франция, омъжвайки се за френския крал Анри II,  донася във Франция от родината си рецептата за правене на замразено мляко. От този момент нататък всички готвачи във Франция започнали да го приготвят.  Един от тях отворил магазин и той бил първият кулинар, който се сетил да прибави нови вкусове като ШОКОЛАД и ягоди към замразеното мляко.

Повече от век по-късно Париж станал първият град, в който започнало масово производство на сладолед.

През 1676 година 250 парижки сладкари се обединили и създали корпорация за производство на сладолед. При създаването на корпорацията изрично обявили, че официалната рецепта за приготвяне на сладолед все още се счита  за държавна тайна.

През 1686 г. италианецът Франческо Прокопио открил в Париж първото кафе-сладолед “Café Procope. Това заведение посещавали с голямо удоволствие известни личности от интелектуалния френски елит като Волтер, Даламбер, Анатол Франс, Дидро, Бомарше, Балзак, Верлен,  Русо, Наполеон и Бенджамин Франклин.

100 години  по-късно във Виена била издадена готварска книга, която съдържала различни рецепти за сладолед. Един екземпляр от книгата се запазил и до днес и в него могат да се открият интересни рецепти: сладолед с каймак отгоре, а вътре с добавена канела, ванилия и мараскин (вишнев ликьор); сладолед с лимон, горчив портокал, ягоди и малини.  Всъщност книгата представлявала  сериозен научен труд и в нея се съдържали теологически и философски обяснения за явлението замръзване на водата.

От Франция тайната рецепта била занесена в Англия. За първи път сладоледът бил сервиран на богато угощение, което английският крал  Чарлз I дал за приближените си.  Кралският готвач – по произход французин, поднесъл вкусен, кремообразен и сладък десерт, който никога преди никой от тях не бил опитвал. Всички били приятно изненадани, а кралят извикал готвача настрана и го помолил да не издава никому тайната рецепта за ледения крем и даже му предложил пари. Владетелят държал десертът да бъде сервиран само на неговата маса. След смъртта на Чарлз І през 1649 г.  готвачът продал рецептата на богати търговци. И по този начин сладоледът се разпространил из цяла Европа.

Днес XVII век се счита за златния век на сладоледа, защото ознаменувал неговото разпространение, както и появяването на други охладени десерти като парфета, мусове, „ледени бомби” и прочие лакомства.

 

Източници :

Food timeline

 Bglog.net