Мария Франка Фисоло – вдовицата на Микеле Фереро, днес е най-възрастният милиардер в света на 99 години. Ето част от изторията на шоколадовата империя Ferero:

През 1941 г. съпрузите Пиетро и Пиера Фереро отворили малка сладкарничка в град Алба, Северна Италия. Оборотът ѝ покривал разходите на семейството. По време на последвалата война обаче бизнесът им едва оцелял. След края на Втората световна война вносът на шоколадови изделия бил доста ограничен и предприемчивият Пиетро решил сам да се заеме с производството на лакомствата. Вдъхновен от примера на Изидор Кафарел и Микеле Прокет, Пиетро смесил какао с печени лешници, добавил растителна мазнина и създал течен шоколад, който нарекъл “Паста Джандуя”. С пускането му на пазара лакомството поставило своеобразен рекорд – в рамките на една година количеството, което било продадено, било повече от един тон – нещо немислимо дотогава. С тези темпове на производство скоро малката работилничка на Фереро се задъхвала от многобройните поръчки за доставка на уникалния лешников крем. Затова на 14 май 1946 г. семейство Фереро открило първата си фабрика за шоколадови изделия в Италия. Напористият и изобретателен Пиетро започнал да произвежда и нови видове захарни изделия. На пазара се появявали все повече нови бонбони и сладкиши с марката “Фереро”. През 1964 г. течният шоколад бил преименуван на “Нутела” заради лешниците, които се слагали вътре, и вече се разпространявал извън пределите на Италия. Рецептата за производството му още се пази в пълна тайна, като я знаят единствено членовете на фамилията Фереро. Днес течният шоколад “Нутела” е сред най-търсените какаови сладости и е най-известният продукт на италианската компания.

Когато управлението на компанията се поело от 24-годишния син на Пиетро – Микеле, компанията започнала производство на нови продукти. Микеле пазел спомена от детските си години, когато родителите му се ядосвали, защото синът им отказвал да пие мляко. Осъзнавайки големия потенциал на детските шоколадови изделия с повишено съдържание на мляко, Микеле създал детската серия “Киндер”. Това съвпаднало с бума на супермаркетите в Европа и Микеле открил нова възможност за развитие на шоколадовия си бизнес. Виждайки как скучаят децата, докато родителите пазаруват дълго в големите супермаркети, той установил, че само шоколад не задоволявал напълно детето – то го изяждало за пет минути и отново започвало да се чуди какво да прави. Микеле осъзнал, че трябвало да има още нещо към шоколадчето, което да задържа вниманието на малчуганите за по-дълго време. Допълнението от своя страна не трябвало да е скъпо, за да можели родителите да си го позволят. Микеле си спомнил как, когато той самият бил дете, по Великден родителите често приготвяли за децата сладкиши във вид на яйце, а в тях поставяли някаква изненада – монета или малка играчка. Предприемачът започнал да обмисля създаването на подобно нещо от шоколад. Производството на яйце от шоколад не представлявало проблем, трудността била да се открият подходящите играчки. Проучвайки въпроса, Микеле разбрал за швейцарския индустриален дизайнер Хенри Рот (Henry Roth), който още от 1972 г. произвеждал миниатюрни играчки, използвани за украшение. Микеле Фереро се свързал с Рот, споделил с него идеята си и Рот станал автор на първите играчки в шоколадовите яйца “Киндер-сюрпирз”.